• ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ

  • Австралийски учен призовал мюсюлманите да забранят продажбата на цигари
  • Островът на отпадъците
  • Три форми на знание
  • Телескопът “Чандра” засне “Ръката на Бога”
  • НЕ СМЕ НАРОД
  • ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
  • Michael Heart написа песен за Газа
  • Двадесетте водещи публични интелектуалци в света
  • Злото не съществува, сър!
  • Слънчево, с прегърмявания

• КАТЕГОРИИ

  • Персонален блог

• АРХИВ

  • април 2010
  • март 2010
  • октомври 2009
  • април 2009
  • март 2009
  • януари 2009
  • октомври 2008
  • септември 2008
  • юли 2008
  • юни 2008
  • май 2008
  • април 2008
  • март 2008
  • февруари 2008
  • януари 2008
  • декември 2007
  • ноември 2007
  • март 2007

• ДРУГИ БЛОГОВЕ КОИТО ЧЕТА

  • atalay’s blog
  • atasu’a blog in Opera
  • Capital.bg BLOG
  • hasoon’s blog
  • web-bg
  • yovko in a nutshell
  • Дневникът на Георги

• АДМИНИСТРИРАНЕ

  • Вход
  • Wordpress
  • XHTML

Буш-младши – наследството на един злополучен президент

КАТЕГОРИЯ :Персонален блог 

Следващият стопанин на Белия дом ще трябва да оправя бакиите в Ирак и Афганистан и да запълни огромния финансов дефицит

Демокрацията е устроена така, че държавен глава слиза от политическата сцена в два случая – загуба на избори или край на мандата. В това отношение не прави изключение и настоящият американски президент Джордж Буш-младши. На 20 януари 2009 г., макар и с неохота, стопанинът на Белия дом след осемгодишно пребиваване в него ще сдаде властта на своя наследник. Който и да поеме управленското кормило на САЩ – републиканецът Джон Маккейн или демократът Барак Обама, той ще сърба дълго международната и вътрешната попара на Буш. Анализатори пророкуват, че победата на Обама му е вързана в кърпа. Ако се окажат прави, интересен става въпросът какво наследство ще получи евентуалният първи чернокож американски президент от залязващата политическа звезда Джордж Уокър Буш?
Борбата с тероризма е символ-верую на управлението на Буш. Атентатите от 11 септември 2001 г. само му дадоха повод да извади пищова си от кобура. Месец след рухването на кулите близнаци в Ню Йорк САЩ удариха властващите в Афганистан талибани и Осама бин Ладен, сочен с пръст от Буш като убиец на няколко хиляди американци. Вашингтон целеше да порази с един куршум два заека – да отнеме от талибаните плацдарма им за разпространение на радикални ислямски идеи по света и

Буш да получи на златен поднос главата на Бин Ладен

Талибаните бяха прогонени от афганистанската столица Кабул, а с благословията на САЩ там влезе президентът Хамид Карзай. С падането на радикалните ислямисти от власт обаче нещата в Афганистан не тръгнаха по мед и масло. От скривалищата си талибанските молли насърчаваха фанатичните си последователи да трепят американски военни и верни на Карзай чиновници. Твърдението на Буш, че щом ги няма лошите, на афганистанска земя ще разцъфти демокрацията, претърпя крах. Ясно е, че Карзай се крепи само на американските щикове, а без тях талибаните ще си върнат властовия рахатлък и ще продължат с пъклените си планове как да затрият колкото се може повече неверници.
Освен че не успя да засади дървото на демокрацията там, в Афганистан Буш се издъни и с елиминирането на Осама бин Ладен. Всички помним как се очакваше всеки миг американски командоси да сгащят или да убият шефа на Ал Кайда в планините Тора-Бора, по границата с Пакистан и Бог знае още къде. Саудитецът обаче успя да се изплъзне от щатските хрътки. Така, че освен как с чест да измъкне САЩ от афганистанското блато, приемникът на сегашния президент ще трябва да дири начин

да спечели и наследената битка с терорист № 1 в света

Несъмнено за новия стопанин на Белия дом най-трудно ще бъде чистенето на оставените от Буш авгиеви обори, наречени Ирак. Отстраняването на иракския диктатор Саддам Хюсеин беше станало фикс идея на настоящия американски държавен глава и за осъществяването й страната му плати с живота на няколко хиляди свои войници. САЩ продължават да оплакват жертвите си в Ирак, а сдаващият властта Буш в опит да се измъкне от отговорност само изрази съжаление, че бил такъв военнолюбец. Официално американците стъпиха на иракска земя като носители на демокрацията и в името на това обесиха Саддам Хюсеин и някои негови приближени. Истинската причина обаче Буш да се впусне в иракската авантюра се крие в желанието му

да сложи ръка на петролните кладенци

и така да позлати американските акули в бизнеса като “Тексако”, “Ексън Мобайл” и т. н. Освен това Белият дом винаги е разглеждал иракския петрол като мощно оръжие в борбата му за геополитическо надмощие с Русия. В САЩ съществува широко неодобрение към иракските ангажименти на президента Буш, но въпреки това той не пожела да се откаже от тях. Америка приложи в Ирак стратегия за агресивно налагане на демокрацията, както и в Афганистан, но с действията си само засили дрязгите между сунити и шиити. Независимо от добрата воля на властите в Багдад за овладяване на напрежението, размирици избухват в много части на страната. Иракчаните не само че не заживяха в демократична среда, но и доста от тях с охота откликват на призивите на терористите от Ал Кайда да загиват като живи бомби в битката с неверниците и да сеят смърт сред американските войници. Усетила, че много избиратели искат САЩ да се измъкнат от иракския ад, Демократическата партия заговори в тази насока. Ще успее ли кандидатът й Обама, ако влезе в Белия дом, да се отърве от тежкото иракско бреме, което Буш му завещава ? Един Господ знае.
Важна част от наследството на сегашния американски държавен глава е и мирният процес в Близкия изток. През двата си президентски мандата Буш се изпоти доста в опитите си да накара израелските лидери да разберат, че за тях е жизненоважно да кандисат на независима палестинска държава. Усилията на Белия дом родиха миналогодишната конференция в Анаполис, след която мнозина се заклеха, че независимостта на палестинците е решен въпрос. Голямо е

желанието на Буш в края на мандата си да види Палестина независима

Възможно ли е това ? Вероятността е твърде малка, като се има предвид неотстъпчивостта на Израел по въпроса за Ерусалим и градежа на еврейски селища. Скептицизмът нараства, като прибавим и корупционния скандал с израелския премиер Ехуд Олмерт. Той може да поднесе на тепсия властта на опозиционния лидер Бенямин Нетаняху, а шефът на Ликуд не е фен на палестинската независимост. Сложна е ситуацията и в палестинския лагер, където израелският партньор, умереният президент Махмуд Абас едва удържа силния натиск на радикалните ислямисти от Хамас. Окуражени от успешния си преврат в Газа, босовете на Хамас горят от желание да отнемат на Абас и Западния бряг. А стане ли това и като знаем, че ислямистите даже не признават Израел, Буш ще ознаменува излизането си от Белия дом като баща на палестинската независимост, когато цъфнат налъмите. Поне за едно можем да сме сигурни: евентуалният му наследник Барак Обама се закле пред влиятелни американски еврейски лидери, че и с него начело САЩ ще продължат да бъдат лоялен съюзник на Израел.
Към световните главоболия на новия американски лидер ще се прибави още натовското бъдеще на Украйна и Грузия и проблемът с противоракетната отбрана – неща, които вече изправиха на нокти Русия. Буш стои пред трудната дилема, която може да завещае и на наследника си: дали да се лекува с военна хирургическа намеса кървящата рана на САЩ - иранската ядрена програма.
У дома икономическите кроежи на наследника на Буш ще се спънат в преграда, наречена бюджетен дефицит от $ 500 млрд. При наличието й Америка трудно ще види

запазената марка на демократите си - социалните и здравните проекти

Това обяснява и лятно-есенното пътуване из страната на автобуса на синдиката АФТ-КПП с лика на Буш и лозунгите: Наследството му е икономика в криза, безкрайна война в Ирак, загиващо здравеопазване и рекордни петролни цени, коментира сайтът Акадо. А защо Буш в залеза на своята политическа кариера пропиля колосалното одобрение на американците след поемането на властта и накара в. “Индипендънт” да озаглави анализа си за прощалното му евротурне “Трагичното наследство на злополучния президент” думата ще има историята.

Източник: novinar.net

Comments