Телескопът “Чандра” засне “Ръката на Бога”

КАТЕГОРИЯ : Персонален блог

Телескопът на рентгеновата обсерватория “Чандра” на НАСА за пръв път засне свръхнова, която прилича на “Ръката на Бога”, съобщи в. “Дейли мейл”.

Призрачно синият облак образува нещо като изпънат палец и пръсти, които улавят нажежена буца въглища.

“Ръката” се е образувала, когато звезда е избухнала до свръхнова и е създала бързовъртяща се звезда-пулсар с диаметър 19 км. Пулсарът се намира във вътрешността на бялото петно там, където е китката на “ръката”.

Той излъчва огромни количества електромагнитна енергия и създава облак от прах и газ.

Звездата е толкова широка, че за да прекоси от единия до другия му край, на лъч светлина ще са необходими 150 години.

Астрономите предполагат, че пръстите на Божията “ръка” са били създадени при преминаването на енергията от пулсара към облака от газ. Специалисти от НАСА изчисляват, че заснетото от “Чандра” събитие се е случило преди 17 000 години. Прочети още…

About this Post
Permalink | Trackback | | Print This Article | 143 Comments

НЕ СМЕ НАРОД

КАТЕГОРИЯ : Персонален блог

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
“Аз не зная! Аз не мога!” - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика “Яман ни е нам хала!” -
а всякому мерамът е развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875

————————————————-

КОЛКО Е ПРАВ ЧОВЕКА, ЗА ТОЛКОВА ГОДИНИ НИЩО ЛИ НЕ НАУЧИХМЕ ?

About this Post
Permalink | Trackback | | Print This Article | 172 Comments

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

КАТЕГОРИЯ : Персонален блог

- Кой си ти? - попита го Дяволът…

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие… Прочети още…

About this Post
Permalink | Trackback | | Print This Article | 6397 Comments

« go back — keep looking »